В тази статия са обяснени накратко най-важните правни средства за защита в немското наказателно-процесуално право.

Въззивно обжалване

С въззивното обжалване (§§ 312-332 НПК) се преразглеждат първоинстанционните присъди от фактическа и правна гледна точка.

Съгласно параграф 74 III от Закона за съдебната власт (ЗСВ) въззивното обжалване спада към компетентциите на окръжните съдилища. Въззивната инстанция е втора инстанция, при която могат да бъдат приведени нови факти и доказателства.

В случай че въззивното обжалване се счете за основателно, въззивният съд трябва да отмени присъдата като сам се произнесе по случая (§ 328 I НПК).

Ревизионно обжалване

Ревизионното обжалване (§§ 333-358 НПК) съответства на познатото от българския НПК касационно обжалване. То се отправя съгласно параграф 333 НПК срещу първоинстанционни присъди на окръжните и на върховните областни съдилища. Компетентен в този случай е Федералният върховен съд (§ 135 I ЗСВ).

Ревизионно обжалване е допустимо и спрямо присъди на окръжните съдилища като въззивна инстанция. Според параграф 121 I № 1 b) ЗСВ в такива случаи то се разглежда от върховния областен съд в съответната провинция.

Съгласно параграф 335 НПК съществува възможността за директно ревизионно обжалване срещу първоинстанционни присъди на районните съдилища. Компетентен за ревизионното обжалване в този случай също е Върховният областен съд (§ 135 I ЗСВ).

Въззивно или ревизионно обжалване?

Жалбоподателят може да избере дали предпочита да подаде въззивно или ревизионно обжалване срещу присъдата на съответния районен съд.

Особеното при ревизионното обжалване е, че става въпрос за чисто правна инстанция (§ 337 I НПК). Това означава, че при обжалването не могат да бъдат приведени нови факти и доказателства. Проверява се единствено дали присъдата на предишната инстанция е нарушила закона. Съгласно параграф 337 II НПК това е така, когато една правна норма не е била приложена изобщо или не е била приложена правилно. Под правна норма се разбират както разпоредби на материалното право (напр. НПК), така и такива на процесуалното право (напр. НПК, ЗСВ).

Ако съдът счете ревизионното обжалване за обосновано, отменя оспорваната присъда (§ 353 I НПК). След това случаят се връща на по-долната съдебна инстанция за ново разглеждане и решаване (§ 354 II НПК). Тя е обвързана с правната оценка на ревизионния съд, който е постановил отхвърлянето (§ 358 I НПК).

По изключение ревизионният съд може да взима решения сам, когато са изпълнени предпоставките на параграф 354 I НПК. Такъв е случаят, когато не е необходимо допълнително установяване на фактите и не трябва да се определя нов размер на наказанието.

Жалба

Съгласно § 304 НПК жалбата е допустима срещу съдебни решения както и срещу разпореждания, постановени от председателя на съдебния състав, от съдията в предварителното производство, от опълномощения съдия или от съдията, до който е било отправено искането.

Съдът, чието решение се оспорва, уважава жалбата, ако я счете за обоснована. В противен случай я предоставя съгласно § 306 II част от изр. 2 НПК на компетентния за разглеждането на жалби съд.

В случаите, в които се оспорва решение на районен съд, компетентен да разгледа жалбата е съответният окръжен съд съгласно §§ 73 I, 76 I ЗСВ.

Когато се оспорва решение, постановено от окръжен съд, компетентен да разгледа жалбата е съответният върховен областен съд, §§ 120 III, IV, 121 I ЗСВ.

Когато се оспорва решение на върховен областен съд, компетентен да разгледа жалбата е Федералният върховен съд (§ 135 II ЗСВ), който по правило взима решение в състав от трима съдии съгласно § 139 II ЗСВ.

Важно е да се знае, че няма определен срок, в който жалбата трябва да бъде подадена.

Последваща жалба

Последващата жалба е правно средство за защита срещу определени решения на съда, разглеждащ подадени жалби. Предпоставка за допустимостта на последващата жалба е оспорваното решение да засяга случаи, в които лицето е било арестувано или принудително настанено в здравно заведение. Съгласно § 310 НПК този вид жалба се допуска само срещу решения относно жалби на окръжните или на върховните областни съдилища. Компетентен да разгледа последващата жалба е съответният върховен областен съд, когато се оспорва решение по подадена жалба на окръжен съд (§ 121 I № 2 ЗСВ) и Федералният върховен съд, когато се оспорват решения на върховните областни съдилища (§ 135 II НПК).

Незабавна жалба

За разлика от обикновената жалба подаването на незабавна жалба е свързано с определен срок, който съгласно § 311 II НПК е една седмица. При незабавната жалба съдът няма право да промени решението, което сам е издал и което е предмет на оспорване. Той обаче може да уважи жалбата, ако в ущърб на жалбоподателя са използвани факти, доказателства или резултати, по които жалбоподателят не е бил изслушан и ако чрез допълнителното им представяне счете жалбата за обоснована (§ 311 III НПК).

Възражение срещу наказателно постановление

Срещу издадено наказателно постановление обвиняемият може да подаде възражение в срок от две седмици след получаването му. Съгласно § 410 I НПК това трябва да стане писмено или да се впише в протокол от служител на деловодството към съответния съд. В случай че срещу наказателното постановление не бъде подадено възражение в определения срок, тогава то се счита за влязла в сила присъда.

Относно възражението могат да бъдат взети следните решения от страна на съда:

1. Съгласно § 411 I изр. 1 НПК е възможно възражението да бъде отхвърлено с решение без провеждане на съдебно заседание, ако е било подадено след изтичане на законоустановения срок.
2. В случай че възражението е било подадено в срок, се насрочва дата за провеждане на съдебно заседание (§ 411 I изр. 2 НПК). Съгласно § 411 IV НПК при постановяването на присъдата съдът не е обвързан със съдържащото се в наказателното постановление становище. Това означава, че съдът може да разгледа делото и да се произнесе по него, без да взима под внимание първоначалното становище на прокуратурата.
3. Ако обвиняемият е ограничил обжалването само до размера на дневните ставки на определената парична глоба, съдът – със съгласието на обвиняемия, на неговия защитник и на прокурора – може да вземе решение и без провеждане на съдебно заседание. Освен това с взетото решение не може да бъде определено наказание, различно от определеното в наказателното постановление, което да е в ущърб на обвиняемия. Срещу такова решение е допустима незабавната жалба според §§ 411 I изр. 3, 311 НПК.

Конституционна жалба

Конституционната жалба пред Федералния конституционен съд може да бъде подадена от всеки, който смята, че конституционните му права (чл. 1-19 от Конституцията) или определени права, които са приравнени на конституционните (чл. 20 IV, чл. 33, чл. 38, чл. 101, чл. 103, чл. 104 от Конституцията), са нарушени от публичната власт.

Трябва да се отбележи, че конституционните жалби срещу съдебни решения не водят до преразглеждане на решението изцяло, а само до допълнителна проверка дали са налице нарушения, свързани с Конституцията.

За да има конституционната жалба изгледи за успех, трябва да са изпълнени определени условия:

1. Преди предявяване на конституционна жалба трябва да са използвани всички съществуващи правни средства за защита (напр. въззивно обжалване, ревизионно обжалване, жалба). Само тогава конституционната жалба е допустима.
2. Конституционната жалба срещу съдебни решения е допустима само в срок от един месец. В рамките на този срок жалбата не само трябва да бъде предявена в писмен вид, но също и напълно обоснована според § 93 ал. 1 изр. 1 от Закона за Федералния конституционен съд.

Ако в крайна сметка Федералният конституционен съд установи, че една присъда е в противоречие с Конституцията, тогава решението трябва да бъде отменено и делото се връща на компетентния съд.